Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение,
приели същността си до фалшивост,
потрепват от мастилото на вените
в последния си опит да са живи.
Остава празнотата върху листите,
белязана от липсата на вяра.
Разкъсан е по формата си смисълът –
неказаното в огън не изгаря. ...