23 jul 2007, 11:08
Пушилките (Право Огледало)
"Не вдигай с думите си прах."
Н. Захариева
Пушилките
Не вдигам с думите си прах -
и вятърът е просто буден.
Пушилките... не точно грях -
убиец са на чувствата отрудени.
*
По-лошо от стрела ранява
и по-жестоко тя боли.
Дума-вечност, не забрава,
дорде ни завалят треви.
*
Не вдигам с думите си прах.
Не ги превръщам във разпятие.
Пазя ги чисти, че след тях
обръща се денят в проклятие.
27 Август 2003, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Изкушавам се да се намеся и аз. Парнар, Надежда вдигаше прах още преди Дамян да си отиде, чети я, чети й "Сливи за смет" - и двете части, после чети и Дамян, прозата му и тогава говори. Аз свалям шапка и на двамата. А Надежда е най-прямият човек, който оцеля в най-жестокото време. И аз съм се срещала с тях и няма да го забравя цял живот. Ако те интересува - цитирам ги без НИКАКВА намеса от моя страна в "Непоетичните истини за семейството на поетите" Има го тук в сайта. Поздрав към всички, уважавам мненията на всички, но не си давам моето, особено преди да съм се уверила, че съм го пъдплътила достатъчно.
Симо, както винаги стихът е страхотен. Ти си не само завършен поет, но и човек с характер. Наточи си перото в този дебат и давай! И благодаря, че прочете стихотворението, посветено на майка ми точно на рожд. й ден!
-
не следя политиката и не знам кой-какъв-от къде-как е станал такъв или инакъв. Чалга не слушам (не се чувствам интелигентен от което)и не зная какви текстове е писала. Дреме ми, в същност. Но има зашеметяващи попадения - това за мен е вън от съмнения
да бъдеш или не -
Хубаво е че,ни подсещаш да се оглеждаме!
Поздрав! -
Парнар, срещал съм Надежда - Читалището в Градец организира четене и я покани. Говорихме и за чалгата - ставало дума за препитание - за хляб, парно, студенти и пр. Звучеше правдоподобно. Ако не ти е попадала нейна книжка - струва си. Рядко ясни, кристално ясни слова. сякаш не може да бъде казано по-добре.
Дамян чета(четях), но за кратко, защото ме натиква в едни ями - излизане няма. И без друго съм повече от наведен напоследък... -
Чисти са думите ти!
-
Хвала!
-
Не вдигам с думите си прах.
Не ги превръщам във разпятие.
Пазя ги чисти, че след тях
обръща се денят в проклятие.
...
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не съм по дебатите. Понякога се включвам ако написаното ме човръкне повече от обикновено и прескочи прага ми на чувствителност.
Горещо препоръчвам една книжка - "Ти и Аз" на Дамян И Надежда:
Опитвам се да избера няколко строфи и се хващам, че избирам всичко. Неделими са...
Другар
Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.
понякога ви се радвам повече. както днес.