23.07.2007 г., 11:08 ч.

Пушилките (Право Огледало) 

  Поезия
628 0 8

"Не вдигай с думите си прах."
Н. Захариева

Пушилките

Не вдигам с думите си прах -
и вятърът е просто буден.
Пушилките... не точно грях -
убиец са на чувствата отрудени.
*
По-лошо от стрела ранява
и по-жестоко тя боли.
Дума-вечност, не забрава,
дорде ни завалят треви.
*
Не вдигам с думите си прах.
Не ги превръщам във разпятие.
Пазя ги чисти, че след тях
обръща се денят в проклятие.

27 Август 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Засърбяха ме раменете,Румена
    Не съм по дебатите. Понякога се включвам ако написаното ме човръкне повече от обикновено и прескочи прага ми на чувствителност.
    Горещо препоръчвам една книжка - "Ти и Аз" на Дамян И Надежда:
    Опитвам се да избера няколко строфи и се хващам, че избирам всичко. Неделими са...

    Другар

    Не искам да ти бъда божество,
    че божествата лесно се разлюбват.
    Не се усеща как, кога, какво,
    но нещо непременно ги погубва.

    И най-голямата любов, прости,
    за тебе не желая да съм също.
    Умира тя, и без да искаш ти,
    в удобния затвор на всяка къща.

    Аз искам само с искрени очи
    с теб да делим и хляба, и леглото.
    И колкото и смешно да звучи,
    аз искам твой другар да съм в живота.

    Че лесно своя Бог човек мени.
    Че новата любов е най-голяма.
    А със другаря в трудните ни дни
    смъртта едничка ни разделя само.

    понякога ви се радвам повече. както днес.
  • Изкушавам се да се намеся и аз. Парнар, Надежда вдигаше прах още преди Дамян да си отиде, чети я, чети й "Сливи за смет" - и двете части, после чети и Дамян, прозата му и тогава говори. Аз свалям шапка и на двамата. А Надежда е най-прямият човек, който оцеля в най-жестокото време. И аз съм се срещала с тях и няма да го забравя цял живот. Ако те интересува - цитирам ги без НИКАКВА намеса от моя страна в "Непоетичните истини за семейството на поетите" Има го тук в сайта. Поздрав към всички, уважавам мненията на всички, но не си давам моето, особено преди да съм се уверила, че съм го пъдплътила достатъчно.
    Симо, както винаги стихът е страхотен. Ти си не само завършен поет, но и човек с характер. Наточи си перото в този дебат и давай! И благодаря, че прочете стихотворението, посветено на майка ми точно на рожд. й ден!
  • не следя политиката и не знам кой-какъв-от къде-как е станал такъв или инакъв. Чалга не слушам (не се чувствам интелигентен от което)и не зная какви текстове е писала. Дреме ми, в същност. Но има зашеметяващи попадения - това за мен е вън от съмнения

    да бъдеш или не
  • Хубаво е че,ни подсещаш да се оглеждаме!
    Поздрав!
  • Парнар, срещал съм Надежда - Читалището в Градец организира четене и я покани. Говорихме и за чалгата - ставало дума за препитание - за хляб, парно, студенти и пр. Звучеше правдоподобно. Ако не ти е попадала нейна книжка - струва си. Рядко ясни, кристално ясни слова. сякаш не може да бъде казано по-добре.
    Дамян чета(четях), но за кратко, защото ме натиква в едни ями - излизане няма. И без друго съм повече от наведен напоследък...
  • Чисти са думите ти!
  • Хвала!
  • Не вдигам с думите си прах.
    Не ги превръщам във разпятие.
    Пазя ги чисти, че след тях
    обръща се денят в проклятие.
    ...
    Браво!
Предложения
: ??:??