26 jun 2019, 15:59

Пусни ме 

  Poesía » De amor
578 2 1

Пусни ме да си тръгна.

Нощта и тя преваля.

В утрото нещата

ще се подредят.

Като светулка в мрака

не мога да огрявам,

безцелно да се лутам

в тесния ти път.

Гневът ти е отбрана,

обиден ме замерваш

с по-лепкави от репей

измислени вини.

Пусни ме да си тръгна.

За първия е бреме.

Обличам друга рокля

без кръпки и конци.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??