Пусни ме да си тръгна.
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака
не мога да огрявам,
безцелно да се лутам
в тесния ти път.
Гневът ти е отбрана,
обиден ме замерваш
с по-лепкави от репей
измислени вини.
Пусни ме да си тръгна.
За първия е бреме.
Обличам друга рокля
без кръпки и конци.
© Христина Комаревска Всички права запазени