20 nov 2013, 23:17

Пусни ме... 

  Poesía
1580 1 42
Не ме разделяй ти със ветровете.
На бурите съм чедото стихийно
и нося тежки мълнии в сърцето -
безброй искри от нож, в гърба забиван.
Не ме разделяй ти и със звездите -
на пътя Млечен раждана съм нощем.
Недоорисана съм от добрите
феи, а лошите ги няма още...
Пусни ме, волна, ти към светлината
над страшни клетви и магии диви -
ще пие жар от слънцето душата
и после ще вали любов рубинна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??