10 mar 2008, 17:46  

Пустеят къщи 

  Poesía » Otra
797 0 21

                                       

                                        Пустеят къщи, дворове и ниви,

                                        кокичета самотно надигат глава.

                                        Крещи земята, плаче за мотики,

                                        за посевите и за селската ръка...

 

                                       Шумят тополите и скланят клони,

                                       разказват за отминалите времена,

                                       когато носели са тежките корони

                                       и крушата, и прасковата у дома.

 

                                       Къде е днес работната старица,

                                       защо напусна родната земя,

                                       линее днес, скърби селó Върбица

                                       за хората, за своите чеда.

 

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??