Пустинният керван...

 (триптих)

1. Отдавна не бродят кервани в Пустинята,

но искам сега да си спомним за тях,

понеже макар да са време изминато

и аз с романтизма  им дълго живях...

2. Пустинният вятър над дюните вие,

горещият пясък в очите смъдѝ –

в безкрая на змия подобно се крие

Керванът и няма след него следи...

Пустинята всичко затрупва със пясък:

–Живота, Кервана, дори Вечността...

... Понеже Пустинният път не е кратък

той тръгва преди да просветне в нощта...

От както се помни пътуват кервани,

а пътят единствено е в паметта

на стари водачи, от всички  избрани –

посоката помнещи във пустошта...

Разнасят керваните злато, коприна      

и много неща със невиждан разкош,

а също разправят те, нейде че има –

разсъмване, тука когато е нощ...

... И крачат камилите бавно, с достойнство,

мъжете поклащат се сънни на тях,

а Времето спряло за миг в безпокойство

се губи в безкрая – забулен със прах...

С Кервана игриво камилче подтичва,

то още не може да носи товар,

но част е и то тук – от вечната притча

известна на всеки пустинен чергар.

Керванът – Керван е: когато се движи,

а пътят е който да помни целта...

... Но пък за отдиха му да се погрижи –  

сам властно го спира Водачът в нощта...

Край огъня слушат за древни обро́ци

и керванджийски легенди в прехла́с,

разказват ги старци с бради на пророци,

а чудно: говори с тях божият глас...

От време на време звезда се отронва,

пустинният вятър за миг се смълчѝ,

то сякаш сълза във нощта се обронва

от светли, но тъжни небесни очи...

3. А много преди над света да разсъмне

камили и хора поемат на път,

но вече обратно: в Пустинята сънни –

от Своята вечност  към нас те вървят...

Едно време в Пустинята Сахара