Пустинният керван...
(триптих)
1. Отдавна не бродят кервани в Пустинята,
но искам сега да си спомним за тях,
понеже макар да са време изминато
и аз с романтизма им дълго живях...
2. Пустинният вятър над дюните вие,
горещият пясък в очите смъдѝ –
в безкрая на змия подобно се крие
Керванът и няма след него следи...
Пустинята всичко затрупва със пясък:
–Живота, Кервана, дори Вечността...
... Понеже Пустинният път не е кратък
той тръгва преди да просветне в нощта...
От както се помни пътуват кервани,
а пътят единствено е в паметта
на стари водачи, от всички избрани –
посоката помнещи във пустошта...
Разнасят керваните злато, коприна
и много неща със невиждан разкош,
а също разправят те, нейде че има –
разсъмване, тука когато е нощ...
... И крачат камилите бавно, с достойнство,
мъжете поклащат се сънни на тях,
а Времето спряло за миг в безпокойство
се губи в безкрая – забулен със прах...
С Кервана игриво камилче подтичва,
то още не може да носи товар,
но част е и то тук – от вечната притча
известна на всеки пустинен чергар.
Керванът – Керван е: когато се движи,
а пътят е който да помни целта...
... Но пък за отдиха му да се погрижи –
сам властно го спира Водачът в нощта...
Край огъня слушат за древни обро́ци
и керванджийски легенди в прехла́с,
разказват ги старци с бради на пророци,
а чудно: говори с тях божият глас...
От време на време звезда се отронва,
пустинният вятър за миг се смълчѝ,
то сякаш сълза във нощта се обронва
от светли, но тъжни небесни очи...
3. А много преди над света да разсъмне
камили и хора поемат на път,
но вече обратно: в Пустинята сънни –
от Своята вечност към нас те вървят...
Едно време в Пустинята Сахара
© Коста Качев Всички права запазени