24 mar 2005, 21:29

Пустиня 

  Poesía
935 0 1
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то
и кръвта бавно...бавно изтича, душата стене в мрачен затвор.
Черна, страшна буря се задава, сили нямам аз да издържа,
всичко тъне вече във забрава, само твойто име в пустинята крещя!

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??