10 jul 2020, 11:33

Пясъчна реалност 

  Poesía » De amor
576 0 7

Понесена от морските талази
пътувам пак към  острова далечен, 
от който гледаш изгрева и залеза 
самотен, всяка сутрин или вечер. 

 

Пред теб изричам мълчаливи фрази. 
Може би съм прах от вятъра донесен,
а може би перо от уморена птица, 
или лист от наближаващата есен?

 

И ако всяка нощ те виждах като тази – 
до мене сгушен в лунните лъчи,
създала бих и пясъчна реалност - 
за мен и теб, макар и само до зори…

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??