10.07.2020 г., 11:33 ч.

Пясъчна реалност 

  Поезия » Любовна
568 0 7

Понесена от морските талази
пътувам пак към  острова далечен, 
от който гледаш изгрева и залеза 
самотен, всяка сутрин или вечер. 

 

Пред теб изричам мълчаливи фрази. 
Може би съм прах от вятъра донесен,
а може би перо от уморена птица, 
или лист от наближаващата есен?

 

И ако всяка нощ те виждах като тази – 
до мене сгушен в лунните лъчи,
създала бих и пясъчна реалност - 
за мен и теб, макар и само до зори…

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??