Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19459
18 jun 2019, 14:11

Пълнолунна родина 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
707 11 27

Всички луди ли са луди?

Световете им различни.

Всеки цикъл пълнолунен,

е по тяхному обичан.

 

Току облаци се юрнат

и нощта пристъпя тихо...

Звездното небе е урна -

нима боговете там се скриха?

 

Вземе че излезе някой

на заспалата поляна...

Или дудне кукумявка,

че за сънища е рано.

 

Това гдето нежно свети

и събира лунни багри,

не е ли онова, което

грее в изгревните арки?

 

Все въпроси до полуда

родната земя излъчва:

щом животът ни е чудо,

защо омраза го измъчва?

 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви Ирина и AURA за посланията които съм вложил в началото и в края на стихотворението!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • "Всички луди ли са луди?" - това най ми хареса.
    Пò ни е лесно сякаш да изкараме луд всеки, който е различен и не се вписва в общоприетото, вместо да се опитаме да го разберем.
  • Хубави картини рисуваш ,Стойчо,и накрая задаваш и най-важния въпрос-"защо тая омраза съществува в живота?
  • Благодаря за коментара, Георги!
  • Веднъж бях споменал за лудия, избягал навън и върнал се: "Абе, ония там са луди..."
    Хубаво...
  • Благодаря за оценката, Надежда!
  • Красив и мъдър стих!
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
  • Стойчо, най-много ми хареса това, че земята е "родната земя" и родината е "пълнолунна". Омразата е проблем за този, който я изпитва. Не е лесно. Но от друга страна, може да го изкара на по-светъл път... когато му дойде времето.
  • Благодаря за оценката, Дочка!
  • Прекрасни изразни думи, изпълнени с чувство и образност. Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря, Цветенце!
  • Мъдрост слята с красота! Поздравявам те, Стойчо!
  • Благодаря ви Георги и Мариана за вашето отношение към стихотворението!
    Георги,за да се уточним все пак:страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност!😍
  • Само това оставаше! Да се мъчим циклично. По-добре, да се влюбваме периодично.
  • Докато четях коментарите и намерих за забавно да потърся един отговор на вашето внимание:признавам,че не разполам с достатъчно ресурс, защото ми е тъжно за липсата на цикличност в мъченичеството...😇
    Благодаря за вниманието и оценката Джерина, Георги и Ангел!
  • Всяка прилика в живота...носи размисъл велик!
    Всеки иска той да може утрото да сътвори...
    Бог тогава май ще каже ставаш вече мъченик.
  • Не всички, имат пълнолунен цикъл.
  • И красиво, и тъжно, и мъдро... Прибирам си го
  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
    Както и за доверието!
  • Много красива и изтънчена образност!
    Много ми хареса Стойчо!
    Животът е един контраст от светло и тъмно!
    Оттук добро и лошо!
    А омразата е една от пороците, на нашето съвремие, заедно със
    завистта, ненавистта!
    Колкото до лудостта, всички сме луди, в един или друг аспект!
  • Благодаря ви Приятели!
    Трогнат съм...
  • Едно от най-красивите твои стихотворения, което ми е вече любимо!
  • ПълнолуДнала луната -
    грейнала погача над земята,
    крадешком в прозореца наднича,
    будните ти стихове да срича!
    и с усмивка кръглолика
    с утрото изчезва дяволито...
  • Пълнолунна или пълнолудна?
    Всеки човек е отделна, незавършена вселена. При множеството понякога се случват сблъсъци на мирогледи, интереси... Шарения до шия!
    Поздрави от мен!
  • Животът е наистина чудо и именно това предизвиква силите на злото да го стъпчат. Тези ярки пейзажни картини, за които говори Иван в коментара си, са само насъщен фон за изява на творческата ти мъдрост и философска дълбочина, Стойчо! Поздравявам те!
  • Харесва ми! Ярка пейзажна картина! Моите поздравления!
Propuestas
: ??:??