Първата буря

Първата ми буря в Океана

дето най-коварно ме подхвана –

помня със подробноости и о́ще

често преживявам пак в съня си но́щем...

... Вятърът опънал беше черни струни

над зловещото безлуние...

Черни облаци надвисли

рееха се със тревожни мисли,

скрили бяха и звездите даже...

Път тогава, кой да ни покаже!...

Гърчещата се вода на Океана

също от стихии обладана

блъскаше ни със Първична страст –

корабът огъвайки със садистичен бяс...

А и с небето (в бурята безоко)

със послание общувахме – жестоко...

Няма и възможност за прояви лицемерни

и тук пред бездната разбирах: моряците защо са суеверни...

... И чашите със ром едва надигах,

и страх какво е: изведнъж разбирах,

а малко са останалите сили –

– колкото да прокълнеш и майка си,

че те е родила,

сам молитвено да свиеш пръсти

и да напсуваш Господа –

преди да се прекръстиш...

01.12.2021.