Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем...
... Вятърът опънал беше черни струни
над зловещото безлуние...
Черни облаци надвисли
рееха се със тревожни мисли,
скрили бяха и звездите даже...
Път тогава, кой да ни покаже!...
Гърчещата се вода на Океана
също от стихии обладана
блъскаше ни със Първична страст –
корабът огъвайки със садистичен бяс...
А и с небето (в бурята безоко)
със послание общувахме – жестоко...
Няма и възможност за прояви лицемерни
и тук пред бездната разбирах: моряците защо са суеверни...
... И чашите със ром едва надигах,
и страх какво е: изведнъж разбирах,
а малко са останалите сили –
– колкото да прокълнеш и майка си,
че те е родила,
сам молитвено да свиеш пръсти
и да напсуваш Господа –
преди да се прекръстиш...
01.12.2021.
© Коста Качев Всички права запазени