(посветен на него)
В несбъднат сън те превърнах,
отразена болка в огледало от самота.
Срещнах те, но не те прегърнах...
Здравей, любов, как си сега?
С лунен венец сърцето обкичих,
а погледът празен остава. Дали?
Бавно и нежно попивах те,
като сълза от невинни детски очи.
Като река във мене се вливаш,
гориш ме, париш дори.
Искам те, но накъде отиваш? ...