31.03.2009 г., 22:10 ч.
Първият ми стих
728
0
1
(посветен на него)
В несбъднат сън те превърнах,
отразена болка в огледало от самота.
Срещнах те, но не те прегърнах...
Здравей, любов, как си сега?
С лунен венец сърцето обкичих,
а погледът празен остава. Дали?
Бавно и нежно попивах те,
като сълза от невинни детски очи.
Като река във мене се вливаш,
гориш ме, париш дори.
Искам те, но накъде отиваш? ...
В несбъднат сън те превърнах,
отразена болка в огледало от самота.
Срещнах те, но не те прегърнах...
Здравей, любов, как си сега?
С лунен венец сърцето обкичих,
а погледът празен остава. Дали?
Бавно и нежно попивах те,
като сълза от невинни детски очи.
Като река във мене се вливаш,
гориш ме, париш дори.
Искам те, но накъде отиваш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Пенчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Небесно е. Красиво с дъх на бяло. И стъпките ми даже са прозрачни. Оглеждам се в деня си – огледало,...
-
Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
