Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета.
И тъй, да пробвам само, седнах плахо-
на колко съм години - да се люшкам!
Две птици в клоните ме разпознаха,
но си помислиха, че е наужким.
А аз се залюлях – и все по-силно -
по-силно, по-високо и нагоре!
Измяка нещо котката умилно, ...