10 may 2016, 14:41

Път 2 

  Poesía » Filosófica
315 0 1

Изпълнен със мечти за красота,

аз вървя по пътя свой,

където чака ме нощта,

когато греят ме звезди безброй.

 

И аз ще чезна в техния простор,

от майката природа прегърнат,

и тъй е със всеки, няма спор,

че всеки в прах ще е превърнат.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??