Понякога е трудно да говоря,
понякога е трудно да мълча
Така ли все ще трябва да се боря
за всяка дума,
изречена от твоята уста.
Така вървя на ден по крачка –
но все далече е целта.
Това, което искам да ти кажа
остава винаги за сутринта.
За да приемеш, за да повярваш
ще трябва дълго да вървя.
Не е умората, която ме задавя,
и не пътя е – дето го поех.
Той там стои,
а може да го няма.
Аз тихо или бурно – ще го мина.
Но моля те не си отивай –
почакай ме, ще дойда –
повярвай ми поне сега.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados