ПЪТ

Понякога е трудно да говоря,

понякога е трудно да мълча

Така ли все ще трябва да се боря

за всяка дума,
изречена от твоята уста.

Така вървя на ден по крачка –

но все далече е целта.

Това, което искам да ти кажа

остава винаги за сутринта.

За да приемеш, за да повярваш

ще трябва дълго да вървя.

Не е умората, която ме задавя,

и не пътя е – дето го поех.

Той там стои,
а може да го няма.

Аз тихо или бурно –   ще го мина.

Но моля те не си отивай –

почакай ме, ще дойда –

повярвай ми поне сега.