Докато търси човек:
все още намира, все нещо губи
по пътя на живота нелек...
И мечтае за едната хубост –
да срещне тебе, любов!
И жадува твоя зов,
тъй както душата ми жадува,
чрез теб да се осъществя!
Но защо вече се сбогуваме?
Нима не ти сега принадлежа?
И как запали в миг простора!
После ненадейно се отдалечи
и само небето се притвори,
за да те скрие от моите очи...
Все още търся те, любов,
под небесния покров!
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados