30 ago 2011, 16:59

Пътека 

  Poesía
467 0 5

По пътеката позната към дома

дочувам шепот на върбови листи.

Тиха песен старата река

ми пее - и душата ми пречиства.

 

Пътеката познава ме отдавна,

откак пристигнах в този град.

И нося в душата малък спомен

като птичи пролетни гнезда.

 

Животът ми в тях порасва

и надживява всяка суета...

Вървя по малката пътека

и сякаш че съм слънчева жена.

 

Сутрин, вечер - шепнат ми листата,

шепнат и се радват на деня...

Сърцето ми не иска никаква отплата,

целува слънцето от сутринта.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??