7 nov 2007, 23:03

Пътеписи по сърцето 

  Poesía
717 0 11

Пътеписи по сърцето й раздират

с полегатите мастилени черти

всеки черен, отмъстителен съсирек...

на погребани любови и мечти.

Тя отдавна се научи да пътува

по трънливи и нестоплени земи.

Тя отдавна се научи да сънува...

под небето.

Все под същите звезди.

Тя разбра, че по вървежа ще я знаят

много птици и различни ветрове...

Много кучета бездомни ще я лаят.

ЩЕ я трупат посивели снегове.

ЩЕ полазват по ръцете й сланите,

ще настъпва камънаци и треви.

Ще заспива върху друмите честита.

Все под същите...

Под същите звезди.

Тя запомни, че човекът без крила е,

ако рани по сърцето не болят.

Пътеписите пулсират във кръвта й.

Че човекът е човек, щом е на път!  

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??