Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.

На Мездра ни става студено
и някой в студа се прозя.
На Телиш се вижда зелена
вселена от светли цветя.

На Плевен животът Живее!
На Левски душата лети!
Животът красиво се смее!
На Горна затварям очи...

Пътувам без карта и виза.
Аз често съм вълк единак.
Отварям очи, за да слизам.
Ще чакам за другия влак.