Релси звънят в покоя на съня ми.

Колелата се движат бясно,

но аз не мога да излезна от релсите.

Не мога да спра на спирката със 

златното фонтанче. 

Да хвърля монета - за късмет,

и да си пожелая нещо.

До потопя сетивата си 

във живота и да взема всичко.

Нямам толкова място...

Гледам през прозореца -

експресът не спира.

Металната кутия притиска сърцето ми,

но аз знам, че пътят има смисъл.

Нямам билет...

Нямам багаж...

Нямам посока, но

някой горе знае...

Знае, че за всеки  пътник 

има място... има причина,

има надежда....