Пътуване

9 jul 2007, 22:48

Poesía

665 1 5

С триста небета в минута
пътувам към минали дни
и ме връщат случайни морета,
осолени ме давят реки.
Не сънувам води и не зная
колко кораби, колко мъгли
ще ме чакат в нощта и накрая
без любов ще отплуват. Сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пътуване

Искате да прочетете повече?

Propuestas