Пътуване

9 jul 2007, 22:48

Poesía

627 1 5

С триста небета в минута
пътувам към минали дни
и ме връщат случайни морета,
осолени ме давят реки.

Не сънувам води и не зная
колко кораби, колко мъгли
ще ме чакат в нощта и накрая
без любов ще отплуват. Сами.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

2008-11-05T23:05:23+02:00

бъди!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-10T10:30:53+03:00

Малък бисер е този стих, мила Герда/ от приказката "Снежната царица" ли си дошла при нас?/
IVETO_tattoo (Ивето)

2007-07-10T08:29:34+03:00

БРАВО!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-07-10T00:34:04+03:00

Хубав стих!Поздрав!
posh` (Таня Атанасова)

2007-07-09T23:05:12+03:00

Харесва ми!

Пътуване

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas