С триста небета в минута
пътувам към минали дни
и ме връщат случайни морета,
осолени ме давят реки.
Не сънувам води и не зная
колко кораби, колко мъгли
ще ме чакат в нощта и накрая
без любов ще отплуват. Сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.