12 dic 2009, 0:28

Пътуване 

  Poesía » Otra
458 0 6

 

 

Над смълчаните села

и препускащите ниви

бавно гасне вечерта,

бавно гасне и изстива.

 

Бяга пътя срещу мен,

но добро ли ми вещае?

По ефира "Бони М"

се изгубиха в безкрая.

 

Само верният мотор

вън на вятъра приглася

и смрачения простор

буди с песен моногласа.

 

Всеки вик остава глух,

всеки поглед е пустинен,

щом го няма твоя дух

с весел смях да ме задмине

 

и по снежните следи,

по утъпкана пъртина

да ме скрие от беди

топлина където има:

 

До отворена врата

и запалено огнище

и до късно през ноща

късни чувства да разнищвам...

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??