Над смълчаните села
и препускащите ниви
бавно гасне вечерта,
бавно гасне и изстива.
Бяга пътя срещу мен,
но добро ли ми вещае?
По ефира "Бони М"
се изгубиха в безкрая.
Само верният мотор
вън на вятъра приглася
и смрачения простор
буди с песен моногласа.
Всеки вик остава глух,
всеки поглед е пустинен,
щом го няма твоя дух
с весел смях да ме задмине
и по снежните следи,
по утъпкана пъртина
да ме скрие от беди
топлина където има:
До отворена врата
и запалено огнище
и до късно през ноща
късни чувства да разнищвам...
© Иван Христов Всички права запазени
Поздрав за което!