Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред.
Сложно е да опитвам да смеся огън и лед.
Тръгвам, понесла със себе си много тъга.
Ще я изхвърля по пътя, ще дишам дълбоко и ще изправя глава.
Сега отговори няма.
Няма въпроси дори.
Няма и как да сме двама.
Затова тръгвам, прости! ...