Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред.
Сложно е да опитвам да смеся огън и лед.
Тръгвам, понесла със себе си много тъга.
Ще я изхвърля по пътя, ще дишам дълбоко и ще изправя глава.
Сега отговори няма.
Няма въпроси дори.
Няма и как да сме двама.
Затова тръгвам, прости!
Девет планини ни делят
И девет морета.
Невъзможен бе нашият път
И краят логично дойде - ето!
Ето на прага съм, тръгвам, махам с ръка,
А ти просто нехаеш..
Искаш да видиш мене в прахта
Да газиш брутално тъй, както само ти знаеш.
Тръгвам, че бързам
Не, не знам на къде,
А не ме и попита.
Но знам - на далече от теб,
Дори и сама да се скитам.
Ще мине нощ,
Ще дойде и ден по-светъл от днеска.
Ще е пълен с красота само за мен.
И щастието ще е много лесно.
Не ме е страх,
Че днес е непрогледен мрак.
Не ме тревожи на кого ще се усмихвам.
Боли, че се подлъгах пак
Че Вярата си подарих, захвърли я и днес от теб отлитам.
Да, тръгвам. Пътят е напред.
Чертае старата Съдба покров незнаен.
Не мога да живея в лед.
И знам, че светлината чака ме накрая.
© Лора Всички права запазени