Валери_Станков (Валери Станков)
1463 961
20 abr 2023, 11:03

Пътят към Океана 

  Poesía
170 1 2

ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА

 

... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,

сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,

самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,

слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша,

додето шия рана подир рана – и чезна през миражите си – вдън,

 

все тъй ще е далечен Океанът! – лъжа, енигма и несбъднат сън,

додето пред измислени водачи се надам – Пътят да ме отведе,

надеждицата в мене тихо плаче, и Времето тече – вода в биде,

и за едно душата ми се моли! – пред портите със Райския обков

столетията в мъки и неволи дано се сбъднат някой ден – в Любов.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Такава поезия трудно се коментира, защото търси най-верните думи, които обикновено крием от себе си. Благодаря, че ги намираш вместо мен.
  • додето шия рана подир рана – и чезна през миражите си – вдън,

    все тъй ще е далечен Океанът! – лъжа, енигма и несбъднат сън,

    Неподражаем!
Propuestas
: ??:??