Пътят към Океана

20.04.2023 г., 11:03 ч.

Поезия

169 1 2

ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА

... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,

сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,

самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,

слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша,

додето шия рана подир рана – и чезна през миражите си – вдън,

все тъй ще е далечен Океанът! – лъжа, енигма и несбъднат сън,

додето пред измислени водачи се надам – Пътят да ме отведе,

надеждицата в мене тихо плаче, и Времето тече – вода в биде,

и за едно душата ми се моли! – пред портите със Райския обков

столетията в мъки и неволи дано се сбъднат някой ден – в Любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-04-22T09:35:17+03:00

Такава поезия трудно се коментира, защото търси най-верните думи, които обикновено крием от себе си. Благодаря, че ги намираш вместо мен.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-04-20T19:04:47+03:00

додето шия рана подир рана – и чезна през миражите си – вдън,

все тъй ще е далечен Океанът! – лъжа, енигма и несбъднат сън,

Неподражаем!