29 dic 2017, 21:01

Робинзон 

  Poesía
448 0 1
Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен,
но няма кой до теб да хвърли котва,
и вгледан във морето синьо,
ти чакаш постоянно и се готвиш!
В момента на последната надежда,
от хоризонта – кораб се задава –
един човек към теб се вглежда,
към твоя ад и те спасява! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??