Робинзон

29.12.2017 г., 21:01 ч.

Поезия

417 0 1

Летят годините през улея на времето

и ти във него се вживяваш!

Помъкнал тежкото си бреме

сам своя образ пресъздаваш!

Човек очакваш на брега пустинен,

но няма кой до теб да хвърли котва,

и вгледан във морето синьо,

ти чакаш постоянно и се готвиш!

В момента на последната надежда,

от хоризонта – кораб се задава –

един човек към теб се вглежда,

към твоя ад и те спасява!

Събуждаш се от крясъка на птица,

оглеждаш се наоколо... След малко

ти пак разбираш колко си самичък!

Започваш пак да съществуваш жалко!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-30T11:03:28+02:00

Добро сравнение! Всички сме Робинзоновци в личните си животи. Радваме се, ако си намерим Петкан! А, ако някой хвърли котва в нашето море и остане в нашият свят - големи късметлии сме! Поздрав! Много ми хареса!