27 dic 2013, 20:29  

Радост 

  Poesía » Otra
715 0 1

Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.

Очите ти са малки глобуси -
по тях континенти откривам,
където загубили са се стотици гларуси,

аз пътя свой във тях намирам.

Усмивката ти -  ефирна въздишка,
която гърдите ми кротко отпускат,
щом с нея  се засмееш  - всичко диша,
а светът във мене лудо препуска.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??