Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.
Очите ти са малки глобуси -
по тях континенти откривам,
където загубили са се стотици гларуси,
аз пътя свой във тях намирам.
Усмивката ти - ефирна въздишка,
която гърдите ми кротко отпускат,
щом с нея се засмееш - всичко диша,
а светът във мене лудо препуска.