Радост

27.12.2013 г., 20:29 ч. 2014-02-01T19:23:10+02:00

Поезия » Друга

717 0 1

Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.

Очите ти са малки глобуси -
по тях континенти откривам,
където загубили са се стотици гларуси,

аз пътя свой във тях намирам.

Усмивката ти - ефирна въздишка,
която гърдите ми кротко отпускат,
щом с нея се засмееш - всичко диша,
а светът във мене лудо препуска.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.