Сега е леко и равно.Сякаш скала от сърцето се отрони. Сякаш заедно със сълзата в кърпичката попи и спомена. Мимолетен поглед назад към пътеката с мойте следи- чудно- там няма скала- малко комъче в прахта лежи... Студено, самотно и тихо. Зад мен нещо мое оставям, но даже да бе песъчинка- в мен пак щеше да бъде празно. Винаги ще боли. Празнотата е рана, останала като след изрязан тумор. После зараства гладкa и равнa. Но болестта остава, като смърт разбудена.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.