Приютявах лоши хора и прощавах лоши думи,
въпреки че знаех - няма ненаказано добро.
Болките ми се разляха по изтръпналите струни -
песента ми беше крехко пеперудено крило.
Все на косъм да се скъсам, но дотук все пак живея
и прежалих всяко цвете, недостигнало до мен.
И студувах, и изгарях - от жарта и суховея
като жадна пръст се спече и напука моят ден.
Пред последната третина на живота съм богата
с верността, която дадох за невярата до днес.
И след удара ще сипя на предателя в ръката
обичта си - натежала като щедра пита мед.