9.06.2009 г., 16:57 ч.

Равносметка 

  Поезия
809 0 25

 

 

Приютявах лоши хора и прощавах лоши думи,

въпреки че знаех - няма ненаказано добро.

Болките ми се разляха по изтръпналите струни -

песента ми беше крехко пеперудено крило.

 

Все на косъм да се скъсам, но дотук все пак живея

и прежалих всяко цвете, недостигнало до мен.

И студувах, и изгарях - от жарта и суховея

като жадна пръст се спече и напука моят ден.

 

Пред последната третина на живота съм богата

с верността, която дадох за невярата до днес.

И след удара ще сипя на предателя в ръката

обичта си - натежала като щедра пита мед.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??