Есента на живота ми идва тихо при мен,

         все още кротка, спокойна - без полъх студен...

         Като ювелир косите ми със сребро покрива:

чувствам – младостта ме напуска и си отива...

И по пътя, по който вървя отдалече,

усещам, че не е така стръмен и бурен вече.

По пътеката, която избрах и вървях

преживях много събития, трудности, крах...

Преосмислям себе си и всичко това,

което направих, причиних, казани слова...

Правя равносметка на живота си не лек,

и това дали бил съм винаги Човек...

         Искам увереност, че когато я извървя до края

         не съм живял напразно, без следа – нито да се кая...

         А когато ме наметнат с покров бял и лек,

         да кажат мнозина: “Отиде си един добър човек!”

         Така живея сега, така философски аз го разбирам:

         да се раздавам на други -  в това  радост намирам...

         Какво друго ми остава в този свят  зъл и голям,

         освен добротата си до капка на хората да дам!