Есента на живота ми идва тихо при мен,
все още кротка, спокойна - без полъх студен...
Като ювелир косите ми със сребро покрива:
чувствам – младостта ме напуска и си отива...
И по пътя, по който вървя отдалече,
усещам, че не е така стръмен и бурен вече.
По пътеката, която избрах и вървях
преживях много събития, трудности, крах...
Преосмислям себе си и всичко това,
което направих, причиних, казани слова...
Правя равносметка на живота си не лек,
и това дали бил съм винаги Човек... ...