Бавно катеря живота
от към отвесната му страна,
стаен между миглите вятърът,
изплаква горчива сълза.
Безжизнен отпечатък на мечтите,
оставих, зад хребета, оттатък,
потопих се в огъня на дните,
с миг неповторим и кратък.
Облада ме животът, по мъжки
и още усещам страстта,
когато небето прегръща,
плътта на непълна луна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse