16 ene 2008, 17:00
Равносметка
Целувах мъжки рамене
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Вяра Филипова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
