16.01.2008 г., 17:00 ч.
Равносметка
Целувах мъжки рамене
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
и вярвах до полуда, че са мои.
Замръквах в чужди светове
и осъмвах с нечии тревоги.
Прегръщах даже врагове
и се усмихвах някакси болнаво.
Оплаквах доста гробове
и носех болката си вляво.
© Вяра Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много силно начало, но някак увисна, продължение има ли.
-
Браво, Жули !Прекрасно е!
-
Хубаво е!
-
Харесва ми,поздравявам те!
-
Браво и от мен!
-
Страхотно! Хубаво е.
с обич, Вяра. -
И от мене Браво!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много ми хареса! Водката е от теб!