Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира,
нахално вятърът й чупи струните,
старателно след него ги събира
и идва после пак да ме целуне.
Разбира ме, не ме разбира… к‘во пък!
Избайцвам нова шапка-невиди́мка
и зимата, зазъзне ли потропвайки –
Майорка, лед, лимонче и маслинка! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse