Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам!
Винаги съм вярвала в съдбата,
но за мен тя от днес е непозната
и, ако реално съществува,
тя за мен не струва!
Щом всичко, за което съм мечтала,
превърна се във време, което съм си пропиляла!
Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!
Иска ти се да крещиш, но знаеш,
че нищо не можеш да промениш!
И не ти остава друго, освен да се примириш,
че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!
В гробище на изплакани сълзи,
в нещо, за което вечно душата ще скърби!
© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados