25.08.2010 г., 20:30 ч.

Разбити мечти 

  Поезия
948 0 0

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!

Накрая уморих се и в черупката си скрих се!

Самоизмъчвам се, душата си раздирам,

но смисъла за всичко случило се не откривам!

Винаги съм вярвала в съдбата,

но за мен тя от днес е непозната

и, ако реално съществува,

тя за мен не струва!

Щом всичко, за което съм мечтала,

превърна се във време, което съм си пропиляла!

Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!

Иска ти се да крещиш, но знаеш,

че нищо не можеш да промениш!

И не ти остава друго, освен да се примириш,

че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!

В гробище на изплакани сълзи,

в нещо, за което вечно душата ще скърби!

© Красимира Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??