Разделни посоки

7 may 2021, 17:11

Poesía » De amor

828 2 5

Откъснеш ли последния нюанс

от юлската дъга на хоризонта,

отнел си ми единствения шанс

с безумните си страсти да се боря.

Вървя след теб като квартално псе

копнея да ми хвърлиш някой залък.

Не ми остана повече сърце,

сълзата ми е воденичен камък.

Ще ближа раните си като сол,

ще левитирам между две октави.

Напролет избуялото просо

в зеления си шепот ще ме дави.

Кажи, че лекомислено греша

и колко много сме различни с тебе.

Разделяй ме – на тяло и душа.

А после се върни – да ме обсебиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.