Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе
копнея да ми хвърлиш някой залък.
Не ми остана повече сърце,
сълзата ми е воденичен камък.
Ще ближа раните си като сол,
ще левитирам между две октави.
Напролет избуялото просо
в зеления си шепот ще ме дави. ...